Добре дошли в портала за средищата на духовността и културата в община Димитровград
 Начало
 Новини
 Календар
 Успешен опит
 Връзки
 За контакти
 
 
 Напишете име на  населено място или име  на обект.

 

 

 

 

 

 

История/Легенди/Празник | Архитектура | Свещенници | Църк. Настоятелство | Ктитори | Галерия

ЦЪРКВА "СВЕТИ ДИМИТЪР" - Димитровград

Географското местоположение на Каяджик на важен път от Запад на Изток край р. Мариц, която служела за воден път, по който удобно и евтино да се пренасят стоки, постепенно правят от селището център за размяна на стоки- жито, добитък, дървен материал и др. Всички тези дадености довеждат до постепенно замогване и увеличение на населението и оттам- нуждата от откриване на училище и строеж на църква. От една дописка в „Цариградски вестник” от 1852 г. (бр. 98 от 30 август), Каяджик е посочено между селищата, които имат училище и църква.

В Каяджик преди Освобождението е имало църква, която се намирала зад сградата на читалище „Хрсто Ботев”. Тя е била малка, с хубава дърворезба, но кога е била построена, няма сигурни доказателства. По всяка вероятност, тази църква е строена около средата на ХІХ в., според информацията, която получаваме от цитираната дописка в „Цариградски вестник”.

Тази църквица е била запазена до 1922 г. Непосредствено след Освобождението жителите на Каяджик започват изграждането на нова църква- „Свети Димитър”. Строежът започнал през 1880 г. и завършва в 1884 г. С доброволен труд участвало цялото население. Мстото на постройката, дворното място на църквата, са част от двора на чифлика на турския бей, избягал по време на Освободителната война 1877/1878 г. Почти всички икони са дарени на църквата от жители на Каяджик. Между тях и една от 1871 г., дарена от салджийския еснаф. Съдейки от дарителския надпис и годината, можем със сигурност да твърдим, че тази икона е от старата църква и след нейното разрушаване е пренесена в новата.

Сред дарителите личи името на даскал Койно Господинов, който, освен че е дарил една икона и свещник, е дал и място, северно от селото, за черкуване на Гергьовден. И до днес това място старите жители на селото наричат „Гергьовските брясти”. Първият свещеник в църквата „Св. Димитър” бил поп Лазар, служил до 1899 г. След него, като свещеници са служили: Тодор Поплазаров, Слави Хаджииванов, Никола Димитров, Захари Попвасилев, Кирил Желев, Георги Атанасов и др.

 


(Източник: „Димитровград- кратък исторически очерк”, 2007 г., съставител и редактор: ак. Васил Гюзелев)

Църквата „Св. Димитър”, гр. Димитровград, не е имала летописна книга, нито събрани данни за историята и, които да са публикувани някъде. Построена е след Освобождението на България и няма специално писмено разрешение за това. Притежава документ за собственост- Нотариален акт № 79 от 1961 г., съхраняван в специална папка в архива.

Обявена е за паметник на културата през 1974 година.

 Църквата е построена изцяло на стопански начала. В строежа са взели участие всички тогавашни жители на селото Каяджик (Раковски). За целта са били събрани волни пожертвувания в пари и натура от околните близки и по-далечни села. Мъжете возили безплатно строителните материали, а жените и децата помагали на майсторите с доброволен труд. Една от възрастните жени, участвала като момиче в градежа на храма, разказва, че носила събирани от селото пръстени гърнета в престилката си, за да бъдат вграден от майсторите в зида на олтарната част (вероятно за резонанс). Но кой е бил главният майстор и откъде е- не се знае...

(Източник: препис от Летописна книга на църквата „Св. Димитър”, кв. Раковски, гр. Димитровград, Пловдивска епархия, Хасковска духовна околия, който се съхранява в отдел „Краезнание” на Градска библиотека „Пеньо Пенев”, Димитровград)