За четвърти пореден път димитровградското село Странско ще бъде домакин на

ТРАКИЙСКИ ЖЪТВАРСКИ СЪБОР, на 22 юни (неделя), от 9.30 до 16 часа.

Съборът ще започне с ритуално зажънване на земеделски блок между селата Странско и Здравец. Ще продължи с едночасово дефиле до центъра на селото, в което ще се включат всички участници в събора, като гостуващите фолклорни колективи от цяла Тракия ще се представят с песни и наричания по време на шествието.

Официалното откриване ще бъде на специално устроената за целта сцена в центъра на село Странско, където ще бъдат поднесени и приветствията от официалните гости.

Програмата ще продължи с „Всички на хорото”- музиката и песните на   орк. Конушенци.

Няколко са новите моменти в тазгодишния Тракийски жътварски събор:

- работна среща на земеделски производители, председатели на кооперации и представители на бизнеса, ориентиран към селското стопанство;

- представяне на най-новите тенденции в използването на химически торове от спецалистите на „Неохим”АД, с чието съдействие се организира съборът от учредяването му през 2005 г;

- представяне на нова селскотопанска техника от водещи фирми в този бранш.

Паралелно с Тракийския жътварски събор тази година Странско ще бъде домакин и на Първото лятно изложение на малките населени места „Защо искам да живея на село?”. На 26 специално устроени за целта щандове в построените на мястото шатри- своеобразни панаирни палати, ще бъдат представени населените места от община Димитровград. Идеята е това да бъде един разказ за живота във всяко от тези малки населени места- в снимки, песни, музика, награди, сувенири, мостри, постижения в земеделието, животновъдството, хранително-вкусовата промишленост и бизнеса изобщо, екологията, селския туризъм, благоустрояването и културата.

Целта е по един по-различен, нетрадиционен и същевременно атрактивен начин да бъде представено не само всяко от селата на община Димитровград, но и онези неща, които поддържат и развиват живота там.

Наред със съхраняването и популяризирането на типичните традиционни обичаи, каквато е жътвата, да бъде показан потенциалът и възможностите за развитие, богатството на димитровградските села, онова, което създава техния облик. Живи селища, които не само са съхранили автентичия фолклор, но и успешно се развиват в новите условия днес, когато България е част от ЕС, добро място за живот, бизнес и инвестиции. livesex camsex live sex cam camsex und sexchat mit telefonsex

Европейската година на междукултурния диалог- 2008 (ЕГМД) възприема голямото културно многообразие в Европа, като уникално преимущество. Инициативата цели да запознае всички жители на Европа с предимствата, които носи нашето богато културно наследство, давайки им възможност да узнаят повече за различните културни традиции.
Годината на междукултурния диалог ще включва реализирането на малък брой водещи проекти на Европейско ниво, както и поддръжка от ЕС за един национален проект във всяка страна-членка и една програма, изработена от Партньор и насочена към гражданското общество. Активното ангажиране на гражданското общество ще е от основно значение за акцентиране върху добрите практики и подчертаване на нуждата от междукултурен диалог. За посланици на идеята са определени добре познати лица, чиято цел ще е да запознаят обществеността със значението и ползите от междукултурния диалог.
Европейската година на междукултурния диалог е утвърдена с Решение № 1983-2006-ЕС на Европейския Парламент и Съвета от 18 декември 2006г.

    От началото на 2008 г. стартира Национална програма по създаването на Национална система от "Живи човешки съкровища". Програмата се координира от Министерството на културата и Института за фолклор при БАН и се осъществява със съдействието на Националната комисия на ЮНЕСКО в България. Тя има за цел да съхрани за следващите поколения знанията и уменията за културно изразяване, които имат важно историческо, художествено и културно значение за България. В рамките на програмата Националният център за нематериално културно наследство към Института за фолклор при БАН ще създаде и единен архив от документи и материали, свързани с нематериалното културно наследство. Това ще подпомогне обогатяването на Регионалните листи на Живите човешки съкровища.
    Институтът за фолклор при БАН, с активното сътрудничество на Дирекция „Регионални културни дейности” в Министерството на културата създаде Национален регистър на нематериалното културно наследство, който може да се види в електронен вариант на адрес http://www.treasures-bulgaria.com/ Тава прави страната ни една от водещите в света по отношение на гарантирането на опазването на нематериалното културно наследство и предварителните мерки за неговата идентификация.
        Номинацията за "Живи човешки съкровища" се провежда веднъж на 2 години. За 2008 г. номинациите и изборът ще се осъществят пилотно в рамките на една година и предложения ще се приемат да края на месец февруари. Повече подробности относно процедурите, сроковете, условията за кандидатстване могат да се видят на интернет страницата на Дирекция „Регионални културни дейности”.

Източник: Министерство на културата

Институтът за фолклор при БАН събира, съхранява, изследва и популяризира фолклорната култура на българите у нас и в диаспората, фолклора на другите етнически и конфесионални общности в България, фолклора като културно наследство и актуална културна практика днес. Към изследването на фолклорната култура се пристъпва с подходи, актуални за съвременната фолклористика, етнология и антропология.

Институтът за фолклор има съществен принос фолклористиката да се утвърди у нас като наука със специфични познавателни цели и стратегии чрез обосновано разбиране за фолклора като тип култура, като траен, непреходен и променящ се културен феномен и органична потребност на човека и човешките общности. В Института се съхранява внушителен набор от текстове на фолклорната словесност, музика, танц и пластика (във вид на книжен, фоно-, фото- и видеоархивен материал). Систематични картотеки улесняват ползването на архива. В процес на изграждане е компютърна информационна мрежа за фолклорните материали.

Основните сфери на дейност на Института за фолклор са:

• документиране на фолклора;
• изследване на фолклорните дялове;
• научно-популяризаторски и научно-приложни дейности.

Издания:
Поредици - "Сборник за народни умотворения и народопис", "Проблеми на българския фолклор", "Регионални проучвания на българския фолклор";
Списания: "Български фолклор";
Каталози: "Български фолклорни приказки" по международно възприетата система на Аарне-Томпсън.

Историческа справка: Институтът за фолклор е създаден през 1973 г. на основата на секция “Фолклор” от Етнографския институт с музей при БАН. Силната научна традиция на българската фолклористика от началото на века намери своето продължение в лицето на създателя на ИФолк акад. П. Динеков, на учени с международно признание като ст.н.с. I ст. Ст. Стойкова, акад. Н. Кауфман, проф. Т. Ив. Живков, ст.н.с. I ст. А. Илиева.

Научни структурни звена: Приоритетите в изследователската дейност на Института за фолклор са: фолклорът на селото и града; личностни аспекти на фолклра; културна идентичност; интеркултурни взаимодействия; празнична и всекидневна култура; разказването като културна и комуникативна дейност; музикалнофолклорно изпълнителство; етнохореология; пластично изкуство.

Източник: http://mail.ipsyh.bas.bg/ifolk/index.htm

Неизвестна до момента сграда, част от архитектурния комплекс „Светилището на Нимфите и Афродита” край село Каснаково, проучва екип археолози. Находката е от римската епоха. Сградата е била украсена с мраморни плочи. На пода й, който вероятно след пожар през 3-ти век е облицован с дърво, учените са открили части от прозоречни стъкла.

Проучването се извършва по финансиран от програма ФАР проект на община Димитровград на стойност близо 240 хиляди евро. 10% от средствата са от общинския бюджет. Целта на проекта е древното светилище да бъде включено в маршрути за трансграничен туризъм.

За трета поредна година Народно читалище "Пробуда", Кметство- с. Странско и КЗУ "Доверие" в селото организират на 24 юни (Еньовден) Тракийски жътварски събор. И тази година основен спонсор на проявата е "Неохим"АД, Димитровград.
Празникът в димитровградското село Странско на Еньовден започва в 10 часа с тържествено откриване и представяне на ритуала "Зажънване". От 11.30 часа на специално изградената за случая сцена в центъра на селото ще се представят самодейни състави от Тракия, съобщават организаторите.